„Моите мечти нямат граници - аз винаги искам невъзможното.”

Александър Дюма - баща

От 2007 година в резултат на местните избори, освен че съставът на Общинския съвет бе редуцарин (в следствие намалелия брой на жителите в общината), не малка част от него бе попълнен от нови за местната политика лица. Всички в групата съветници на Граждани за европейско развитие на България за пръв път влязоха в състава на ситипарламента. Истината за изборите в общината преди повече от две години е, че тогава самите гербери и не помисляха, че ще дишат толкова близо във врата на Коалиция за България и, в крайна сметка, ще имат само един съветник по-малко. Но апетитът идва с яденето и след този несъмнен успех, през лятото на 2009г. панагюрската структура на партията издигна за кандидат-депутат от района председателя на групата в ОбС Никола Белишки.

В негово лице ситипарламентът имаше добър председател на комисията по териториално и селищно устройство. Заради горчивия опит на предишни управляващи в редиците на ГЕРБ на национално ниво цари желязна дисциплина и затова трудно ще можем да разберем какви са изявите на Белишки там. На местна почва обаче той бе доброто ченге в двойката с Нено Костурков, координатор на партията в общината.

Мястото на Белишки като председател на комисията, занимаваща се най-вече с имоти, зае Христо Калоянов. До избирането му за председател на тази комисия гласът му се чуваше само когато трябваше да изкаже становище като председател на друга комисия – по обществен ред. Сред своите е известен като най-разбраният, а за останалите притежава умереност и уравновесеност. Макар че наскоро от червената коалиция го заклеймиха.

Безспорно, най-емоционален от всички е Томи Наплатанов. И като журналист той е познат с особено образния си език. В политически план това го прави подходящ таран в словесните битки с противниците. Наплатанов е и сред най-често изказващите се от групата. Винаги има позиция и се отличава с острия си език срещу администрацията.

Особено място в групата на ГЕРБ заемат икономистите Илия Анчев и Николай Господинов. Трудно е да се определи кой е по-изявеният от двамата по време на сесии, но в комисиите категорично първенството води Анчев. След като Никола Белишки бе избран за депутат, той бе избран за председател на групата в ситипарламента. Смяна, която доведе до едва доловимо затягане на редиците в групата. След Томи Наплатанов, Илия Анчев е следващият по експресивност, която обаче си позволява рядко на микрофон в залата и често в комисиите.

Николай Господинов пък е човекът с анализите – от Бойкоборисовата партия разчитат на най-младия си съветник да разчете и открие слабите места, когато става въпрос за приходи и разходи.

Заедно с Калоянов, Веселин Дундаров, председател на екокомисията, е пример за умерен стил на комуникация, който му помага в нелекия ресор на чистотата в Панагюрско. Дундаров е сред хората, които имат желанието да бъдат в основата на политики, свързани с околната среда, но раздвоението между вътрешните му човешки разбирания и чувството му за толерантност към „Асарел-Медет” АД все още му пречи да изяви качествата си.

Най-новите попълнения в групата на ГЕРБ са адвокат Цветана Чопаринова и Федя Кондратов. Те положиха клетва преди по-малко от година  /през лятото на 2009 год./ и затова е трудно да се дадат някакви впечатления за тях. Засега единствената дама в редиците на ГЕРБ се изявява в професионалното си качество – на юрист, а Кондратов е по-скоро с неизяснен образ.

Докато Нено Костурков бе общински съветник, групата на ГЕРБ като че ли имаше своя д`Артанян. След напускането му групата поосиротя и загуби част от цената на официалната заявка радикалните промени да стават с бързината на революция, а не еваш-еваш.

Макар трудно да се побира в рамките на политически лидер, Нено Костурков е запомнящ се: млад, буен, не зачитащ много-много дипломацията, поддаващ се от време на време на приятелски молби, схеми и договорки от опозиционния лагер за разпределяне на ... управленски места и парчета от баничката, сиренката, кашкавалка и други подобни изделия.

Неведнъж отсъствието му от заседания на комисии се приемаше с облекчение, с което обаче и самият той се шегуваше и дори гордееше.

Най-сериозен опонент /???/ му бе Филип Калбуров от Коалиция за България. Двамата взаимно се дразнеха и не криеха неприязанта си един към друг. На моменти дори се стигаше до садомазохизъм в словоизлиятелството им.

Както нерядко се случва, качеството да се казват някои истини на по-висок глас, в един момент се обърна срещу Нено Костурков и той напусна ОбС, без да каже официално защо. Но, като един от първите основатели на ГЕРБ в областта, Нено продължава да се ползва с уважението на хората си. Никой, поне засега, не оспорва публично факта, че той изнесе на гърба си грубата част от първоначалното създаване на партийния образ. А сега какво следва…

Проблемът с липсата му от състава на градското народно събрание е, че там се прави и припознава публично голяма част от политиката на местно ниво! Но дори и без д`Артанян, мускетарите от ГЕРБ, ако партията не претърпи провал на национално ниво, най-вероятно ще могат да се поздравят с втори мандат (в случай, че изчистят битуващите съмнения за прокарване на корпоративни интереси). Дотогава ще трябва да продължат да доказват, че не са случайно събрани хора, а част от екип, който знае кога и за какво да се бори.

 *Авторите осъзнават, че написаното е само светлосянка на описаните личности, към която винаги е добре да се явят още щрихи.

 Павлина Вайсилова
Марина Тричкова