
Прочетен: 6314 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2010 08:58
Джером Маккан от Луизиана е осъден на 10 години затвор заради жестоко убийство на куче.
Травис Уилсон от Уайоминг осакатява и запалва куче, за което получава 7-годишна ефективна присъда и задължително включване в програма за контрол на агресията.
17-годишният Виктор Гудман запалва куче и получава двугодишна ефективна присъда със задължително психиатрично освидетелстване.
Джон Грийн от графство Чешир получи 10-годишна забрана да отглежда кучета и е осъден на 200 часа общественополезен труд, защото угоявал далматинеца си. България, март 2010 г. По особено жесток начин са отрязани четирите лапи на кучето Мима. Извършител – неизвестен.
След този инцидент у нас започна масово гражданско съпротивление срещу насилието над животни и искания жестокостите над животни да бъдат инкриминирани. Един от активистите, който от години се бори в България да има реална защита на животните и жестокостите спрямо тях да се тълкуват като истинско престъпление, а не като някакво административно нарушение, е панагюрецът Борислав Попов. Доц. д-р Борислав Попов е преподавател по различни езиковедски дисциплини в Югозападния университет в Благоевград и е един от многото собственици на кучета, но от малкото, които хуманно и отговорно гледат своите четириноги любимци. Попов знае, че съществуват достатъчно човешки проблеми, но част от тях са и кучешките проблеми. Затова те не могат да се омаловажават, защото „кучетата са част от нашата среда”, както казва преподавателят от Благоевград и аргументирано обяснява, че градската среда не е естествената среда на кучетата, а човекът е този, който е опитомил кучето още преди десетки хиляди години, за разлика от котката, която сама отишла при човека. Да има адекватна защита на животните е важно, защото жестокостта на хора към животни рефлектира и върху прояви на жестокост от хора към хора, обяснява Попов и допълва, че агресията идва от един център на мозъка, независимо към кого и какво се проявява, а човек, който е лош към животните, се отнася лошо и към хората. Езиковедът е твърдо убеден в това, че собствениците на животни са тези, които трябва да носят цялата отговорност за действията на домашните си любимци. В подкрепа на неговото схващане - че кучето не се ражда агресивно, а стопанинът му го прави такова, са статистики, които сочат, че на всеки десет кучета, ухапали човек, само едно е бездомно. Домашните кучета са най-опасни, категоричен е доцентът, а проблемите и с домашните, и с бездомните кучета произтичат все от хората. Бездомните кучета не са виновни, че са бездомни, казва Попов, защото някой човек ги е изоставил, за да станат такива. Домашното куче пък приема характера и изпълнява командите на собственика си, заявява той, убеден, че и кучетата, и хората в България са по-озлобени от хората и кучетата по света. Каишката на врата и късият синджир, недостатъчната порция храна допълнително озлобяват домашните любимци. И пак нещата опират до човека, а и до неговата, както преподавателят я нарича - хипертрофирала форма на обич към животните.Панагюрецът, който в търсене на непознатото все странства нанякъде, често идва в родното Панагюрище и е наясно „как стоят нещата” в града. Той припомня как твърде нехуманно е бил разрешен проблемът с панагюрските бездомни кучета – „незаконно и уж тихомълком, но всички знаеха как” – повечето кучета били отровени, други били застреляни. Човекът носи най-голямата заплаха за здравето и живота на хората, а не кучето, и по-голям звяр от човека няма, обобщава Попов, сигурен, че жестокостите, които хората упражняват над своите кучета, се дължат и на леките все още санкции, и на липсата на контрол над хората. А кучетата? За защитника на животни, който от години се грижи за своите и за чужди четириноги, кучетата са по-добри приятели от самите хора - приятелите могат да те изоставят, но кучето няма да го стори. в."Оборище"
Чара – кръстоска между питбул и гонче, „вълчицата” Берта и териерът Мони, както и 17-годишният котарак Мацко, са неразделна част от семейството на доцент Попов. Чара спасила живота му три пъти – веднъж го извадила от морето, друг път го измъкнала преди срутване на скала, а трети път вярното куче спасило не само неговия, а и живота на двама негови приятели, изтегляйки ги от място, където се случила катастрофа, и там щели да бъдат самите те. Борислав Попов от малък обичал животните, но не и кучетата. Обиква ги, когато видял жестокостите, които се извършват над тях, макар че и самият той като малък е подритвал кучета на пътя. Но повече от 12 години доцент Попов е ангажиран с проблемите, свързани със защита на животните. Участва в много протести и подписки срещу избиването на бездомните животни и е сред организаторите на някои от тях. Намира дом на десетки бездомни кучета. Хваща много улични кучета, които дава на ветеринарните служби за кастрация. Взима участие и в подготовката на Проектозакона за защита на животните, а след това твърдо застава зад позицията, че Законът се нуждае от добавки, една от които е инкриминирането на жестокостта към животни.
Колко струват майка ти и баща ти??
НАЙ-ДУШМАНСКИЯТ НАРОД В СВЕТА Е БЪЛГАРСК...
25.05.2010 11:25
А виждала ли сте обезабразено дете като от иракски терористичен акт?
Да не дава Господ на природо/куче/защитник да види тези гледки на собственото си дете или внуче!
Всички сме съгласни с клишето, че децата са цвета на нацията. Но плод без цвят няма!
24.05.2011 11:30
24.05.2011 15:01
25.05.2011 17:59
28.05.2011 14:34
31.05.2011 17:28
