Иска учениците му да са добри и знаещи хора
Учителят Петър Терзиев разказва световната и българската история на около 300 панагюрски ученици. Иска му се да види тези 300 ученици да овладяват историята с хъса, с който 300-та спартанци от едноименния филм не отстъпват в битката срещу многохилядната армия на персите. Но действителността не е като на филм.
ПРИЗНАНИЕТО
Петър Терзиев е първият кандидат за „Учител на годината”, предложен от учителското настоятелство на вече обединената Професионална гимназия, така че учители от доскоро три различни училища му дават признание, преди специалната комисия да стори това. Учителят на годината знае, че учителят днес не е уважаван, но той самият е от авторитетните преподаватели в Панагюрище. Търси обяснение в това, че е добър човек. Стреми се да е добър и приятел с учениците, но учителите, както и родителите, трябва да са повече от приятели, смята преподавателят по история.
ПРОФЕСИЯТА на учителя според него е лека, погледната отстрани, но всъщност не е така. Тя е трудна, а вече - неуважвана и не така престижна, както по времето, когато доминиращ е авторитетът на Кмета, Попа и Даскала. Г-н Терзиев има вече 28 години педагогически стаж, но не да стане учител, а журналист била мечтата му. Отличникът от СОУ „Нешо Бончев” става студент по история във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. Дипломиралият се историк започва преподавателския си стаж в Районния пионерски дом в Панагюрище, след това става учител в Техникума, понастоящем част от Професионалната гимназия по лека промишленост, стопанско управление и лека промишленост.
ВЕЧЕ 25 ГОДИНИ е все класен ръководител. Вижда как учениците му се променят и развиват през годините. Радва се, когато усети, че те помъдряват.
ПОСТИГАЛ е високи резултати в работа с даровити деца, с ученици със специални образователни потребности, с проблемно поведение. Учителят от Професионалната гимназия е с висока степен на професионална подготовка.
ЗА УЧЕНИЦИТЕ. За тяхното възпитание са отговорни родителите, смята г-н Терзиев, а не толкова учителите. Какво да направи учителят, когато един ученик дойде на училище без тетрадка, учебник и химикал, без да знае нищо и без желание да научи каквото и да е, а на всичкото отгоре се държи нагло с преподавателя? Клиширан е станал изразът: „те младите днес не са като някогашните”, но добрите ученици са доказателство, че има точно такива ученици и днес.
ИСТОРИЯТА. За него тя е най-великата наука – всичко е история, отминалият миг вече е история, така оценява достойнствата на науката един историк. Историята е от първите, която се обособява като самостоятелна наука. Но наука, която вече е загубила от своето очарование, защото вече се изопачава.
СРЕДНОВЕКОВНАТА И АНТИЧНАТА ИСТОРИЯ са най-интересна за учениците на г-н Терзиев. Съвременната история куцала на децата – може би, защото трябва да отлежи, за да се осмисли, или защото е по-слабо застъпена в учебния материал.
НАЙ-ПОВРАТНИТЕ ГОДИНИ от родната история са създаването на българската държава, падането под турско рабство, Освобождението... Голямо значение според учителя по история имат и поуките, които трябва да се взимат след всяко повратно събитие. От съвременната история сред най-значимите събития той поставя влизането ни в Европейския съюз, където ни е мястото, убеден е учителят.
НАЙ-ВЕЛИКИЯТ БЪЛГАРИН за него е Васил Левски, защото Дякона сам тръгва срещу империята.
НА СЪВРЕМЕННИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ не дава оценка, тъй като историята щяла сама ще ги оцени с годините. Но фактът, че тъпчем на едно място, според г-н Терзиев, е достатъчно доказателство, че управляващата класа не си върши работата. И без война положението в България е катастрофално, смята още историкът.
РОБСТВОТО СИ Е РОБСТВО, дори и 1000 години под френско робство да са по-добре от 500 години под турско, казва Петър Терзиев. Но той не абсолютизира нещата и не търси цялата вина за незавидното положение на България изцяло във вековете, прекарани в робство, нито в тоталитарния 45-годишен режим. Учителят на годината дори търси положителните явления, случили се тогава. Дава пример с българското кино, което се е правило преди 1989 г., което сега не може да се направи, със световното ниво на българското образование тогава. С духовния подем по време на Възраждането. С титаните на мисълта като Паисий Хилендарски и Христо Ботев, родили се през робството.
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ НЯМА национална доктрина и според учителя Терзиев тя може и да е единствената такава държава. ИСТОРИЯТА, КОЯТО СЕ ПОВТАРЯ. Всичко, което се случва е уникално и неповторимо, но историята се повтаря. Историкът от Професионалната гимназия е убеден в твърдението, че народ, който не помни историята, е осъден да я преживее отново, с всичките й ужаси.
ВРЕМЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВЪРНАТО НАЗАД, но според Петър Терзиев в българската действителност днес могат да бъдат открити паралели с минали векове, като например с навечерието на 14.век. Сходство учителят открива със сегашното разделение в обществото; с корупцията днес, която е като грабителството тогава. Учителят често си казва: „Дано да е лъжа”, но знае, че това е истината в цялата й историческа достоверност.
СРАМУВА СЕ, че българският народ поругава паметта на тези, дали живота си за свободата на Родината. Че бюст-паметници на велики българи са отишли за скрап. Че понякога изхвърляме историята на бунището.
ГОРДЕЕ СЕ, ЧЕ Е българин, но се срамува заради някои свои сънародници, които петнят името на страната по света и у нас.
ОТБЛЪСКВА ГО лошата дисциплина в час, простащината, която влиза от улицата в училището, вместо училището да се пренесе на улицата. Не харесва и бездейните хора, които, според него, са безполезни за обществото.
ПЕТЪР ТЕРЗИЕВ СЕ ОПИТВА да се класифицира постоянно. Да се променя и да бъде по-либерален. Но не среща разбиране от другата страна. Често дава житейски уроци на своите ученици – иска му те да бъдат добри и знаещи хора.
в. "Оборище"
