Случва се...

Дали преди един век Иван Вазов – най-големият поет, патриот и пламенен радетел за чистотата и обогатяването на българския език е допускал, че „бъдещето бодро поколение” ще се гаври така бедсрамно с тоя език и постоянно ще демонстрира непознаването и незачитането му”.

„Какъв разкош и изразитост жива!” – възхищава се Вазов от родната реч. За колко ли наши сънародници днес този стих звучи наивно, смешно, допотопно?

Авторът на „Немили-недраги”, разказвайки ни за съдбата на Македонски, въздъхва болезнено: „Бедни ми, бедни Македонски, защо не умря в боя при Гредетин!” На нас днес какво ни остава освен с облекчение да кажем за Патриарха на българската литература:”Добре, че не доживя да чуеш на какъв език говори днес твоят народ, в когото ти безрезервно вярваше!”
Демокрацията, за която се борихо толкова именити българи, преобърна изцяло нашия живот. Аз ще разсъждавам за нея само от един аспект – престъплението спрямо българския език. Нашият език, който ние слушаме по радиото, телевизията, в театъра, на улицата. Свободата, която донесе демокрацията, беше разбрана погрешно от мнозина. Те решиха, че могат да говорят както си искат, или по-точно – както им диктува собственият им манталитет и култура, без да се съобразяват с никакви езикови правила.
Понякога си мисля: дали това не е стремеж на журналисти, депутати, министри, писатели да се доближат до народа, да бъдат по-добре разбрани. Но, ако това беше така, щеше ли нашият език да бъде задръстен с толкова чуждици, които не можеш да намериш в нито едни речник на чуждите думи. Моля да бъда разбрана правилно. Аз, по думите на Вапцаров, „не идрям клеймо на прогреса” и знам, че езикът трябва да се обогатява, развива. Като преподавател по български език и литаратура не мога да отрека, че във всеки език има чуждици и жаргони. Но защо жаргонът трябва да се лее като мръсен порой от вестниците, от радиото и телевизията, от хора, които се мислят за образовани.
Имам достатъчно интерес и време да слушам радио и телевизия, да чета вестници. Всичко, което засяга чистотата и правилността на нашия език, дълбоко ме засяга, а напоследък и гневи.
От няколко години ми прави много лошо впечатление неуместната употреба на глагола СЛУЧИ СЕ. И особено тревожно е това, че несполучливата употреба на този глагол най-често звучи от устата на журналисти. А нали те имат трудната и отговорна задача не само да дават информация, а и да изграждат езиковата култура на своите слушатели и зрители. Още по-тревожно е това, че от тая „мода” се повлияха и добри журналисти с дългогодишен опит и култура като С.Великова, П.Волгин...Според тълковния речник на българския език глаголът СЛУЧВА СЕ означава: става, бива, среща се нещо непредвидено, независимо от нашата воля и участие. Например: „Така се случи, че въпреки желанието си, поради голямото задръстване, не успях да стигна навреме”. И така – в последно време у нас се случват конференции, фестивали, тържества...
Ето какво ни съобщи преди три години по програма „Хоризонт” журналистката, която отразява културни събития: „Това ще бъде трето място, където се случва тоя фестивал”. Е, как може да се случи въпросният фестивал, който  е планиран, подготвян месеци, а, може би, година.
По същата програма Б.Б. ни осведоми, че не са се случили широки обществени дебати” във връзка с алтернативното лечение. А, когато Гюнтер Ферхойген получи орден „Стара планина”, бяхме осведомени, че „награждаването се случи в момент...”. Интересно как е станало това? Влязъл г-н Ферхойген в Парламента и неочаквано на ревера му кацнал орден. Колко ли се е изненадал въпросният господин, пък и останалите хора в залата, щом събитието се е случило, т.е. станало е неочаквано, непредвидено, без знанието на Президента.
Още по-нелеп е изразът на певеца Илия Луков, че „ще се случи най-дългото хоро”, кандидат за книгата на Гинес. Та нима случайно беше това хоро, подготвяно дълго време от организатори, жури , изпълнители, място на изпълнение?

Особено често глаголът СЛУЧВА СЕ се използва в изрази като: нещата ще се случат, проблемите се случват, реформата се случи.

Приведените примери са от последните няколко години. В последно време те звучат още по-често. На 2 март в разговор за АЕЦ-Белене зам.-министър ни зарадва: „Важното е проектът да се случи”. То всичко може да се случи у нас, но пък проект да се случи? На 5 март по време на парламентарен контрол министърът на правосъдието М.Попова заяви: „При нашето управление, благодарение на взетите мерки, се случиха подобрения”.

На другия ден – 6 март, в предаването „Събота 150” бе зададен въпросът: „Трябва ли да се случи отмяната на забраната на ГМО продукти?” Пак по радиото един политик дълбокомислено заяви: „Мнозина смятат, че революцията се случи не на 10 ноември 1989г., а на 4 февруари 1997 г.”

Няма да затормозявам читателите с повече примери, защото те са стотици и ние всеки ден ги чуваме по електронните медии. Преди повече от 7 десетилетия министърът на пропагандата на нацистка Германия Гьобелс казва: „Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина”. Така че и в нашето „публично пространство” стана истина, че в българския език няма глагол СТАВА, а има негов универсален заместител СЛУЧИ СЕ.

Понякога с тревога си мисля: „Дали пък злополучният глагол СЛУЧВА СЕ не се употребява правилно? Кой знае, може би в нашия стопански, политически, културен живот не се планира и организира добре, проблемите не се анализират задълбочено, не се работи разумно и достатъчно експертно за тяхното разрешаване и отстраняване и в тоя всеобщ хаос „нещата просто се случват”. Ако е така, горко ни!

Йорданка Вълкова