Един от най-добрите футболисти в историята на панагюрския футбол вече не ходи да гледа мачове на панагюрския стадион. Не ходи, защото няма какво да види. И както самият той признава - пародията на футбол не е само на местно ниво, а на национално. Човекът, за когото ще ви разкажем, е Маньо Раков. Той е връстник на футбола в Панагюрище. Зрелищният спорт започва развитието си в Панагюрище между 1933-1935 година, а Маньо Раков е роден през 1934 година в Петрич. Остава без баща на 10-годишна възраст, живее и в пансион за сираци за известно време. Години по-късно става домакин, после касиер на Промкомбинат „Текстил” в Панагюрище, след това -  секретар на СПУ „Нешо Бончев”. Бил е и финансов инспектор, както и главен счетоводител на община Панагюрище. И през цялото това преломно време в живота му, едно нещо се запазва непокътнато – любовта към спорта.

Бъдещият нападател на „Червено знаме” идва в Панагюрище през 1950 година и още с идването си започва да играе футбол в гимназиалния отбор, след това в Доброволната спортна организация „Червено знаме”, а по-късно и в Дружеството за физкултура и спорт „Оборище”. Маньо Раков не оставя следи само в спортния живот на общината, а и в политическия, и в културния. Въпреки огорчението му от упадъка на българския футбол, той написва книжка за футбола в Панагюрище. Провокиран от неточности и пропуски в „Панагюрска енциклопедия”, както той заключава, но най-вече защото обича футбола, започва да събира информация за развитието на футбола в Панагюрище и документира 75 футболни години  в 75 страници.

 Стадион „Орчо войвода” събираше по 2000 души, футболните срещи бяха празник,

 спомня си с носталгия бившият играч с № 9 за периода, когато играе, както и за времето, когато е заместник-председател на ФК „Оборище”. А сега? За днешния футбол като че ли предпочита да не говори. Но да се върнем към историята на футбола в Панагюрище, която Маньо Раков описва в „75 години футбол в Панагюрище”. Първоначално футболните срещи в нашия  край се организирали по някакъв празничен повод между квартални отбори. През 1944 година се създава ФК „Средногорец”. През 1950 година по решение на Българския съюз за физкултура и спорт се създават доброволните спортни организации. В Панагюрище те били 4: „Червено знаме”, „Динамо”, „Торпедо” и „Спартак”, както и „Урожай”, който имал за цел да насърчи развитието на спорта в селата от региона. Във футболния отбор на „Червено знаме” играе и Маньо Раков. Своебразен рекорд постига, когато

за 18 мача отбелязва 48 гола,

  а отборът му в продължение на няколко години е непрекъснато околийски първенец.

През 1958 година доброволните спортни организации се закриват и се създава Дружество за физическа култура и спорт „Оборище”. Футболният клуб се класира в зона „Тракия”, където се изправя срещу отбори от Пловдив, Хасково, Кърджали, Пазарджик, Смолян и др., като се представя задоволително добре. През целия този период Маньо Раков е част от развитието на футбола в Панагюрище. Съдейства на талантливи панагюрски футболисти да се реализират в професионални отбори. И до днес продължава да се гордее с някои от тях. Гордее се и с треньорите от близкото минало, които са помагали футболът в Панагюрище да се развива. Маньо Раков е инициатор за сформирането на първия детски футболен отбор в Панагюрище през 1968 година. В състава е и единият му син - Георги. За да го има футбола в България, трябва да се почне мобилизация – още при децата, убеден е бившият футболист. Но сега и неговите внуци не спортуват. Предпочитат компютрите, както повечето млади хора. Маньо Раков е аполитичен и въобще не защитава социалистическия строй, но се радва, че през социализма развитието на спорта се е насърчавало. Когато председателства отбора на „Оборище”, бюджетът на клуба е в рамките на 85 000 до 100 000 лева. И парите стигали напълно за издръжката му. През 1991-а Маньо Раков си подава оставката като заместник-председател на ФК „Оборище” и предпочита да се пенсионира и оттегли от футбола. Защо и какво се случва с футбола в Панагюрище след това? Започва упадъка му, но Маньо Раков предпочита да не говори за това. Той е убеден обаче, че, когато парите не се влагат по предназначение и когато се мисли само за пари, когато няма всеотдайност и дисциплина, няма как да вървят нещата – не само във футбола, не само в спорта, а въобще в живота.

Галина Бодурова