Павлина ВАЙСИЛОВА
Всеки концерт трябва да е с билет. Това показа за пореден път програмата на 30 октомври, посветена на 40-годишнината от основаването на ОУ „20 Април” и Деня на народните будители. Веднага, след като гледаха изявата на своите деца на сцената, не малка част от панагюрските баби и майки напуснаха театралния салон. И то по време, когато танцуващите тийнейджъри от „Чудесия” се раздаваха. Раздаваха безплатно таланта и уменията си. Раздаваха безплатно сърцата си. Раздаваха безплатно душите си. На кого? На хорица, чиито сетива за изкуство отдавна са закърнели. На човешки индивиди, в чиито мозък има само три гънки: ядене, спане и сране. От поведението на тези, иначе любопитни и често недоволстващи субекти, ми стана болно. Много болно. Заболя ме заради децата, които бяха положили къртовски труд, за да се справят толкова професионално с танците. Досрамя ме заради примера, който родители и прародители дават на децата си. Какво утре да се очаква от тези деца? От кого гледат те, от кого се учат, чий поведенчески пример копират? И дали децата заслужават  упреците, които често мнозина отправят към тях, или критика търпят близките им. Освен да критикарства и да предевява претенции за това и онова, българинът трябва да се научи на най-елементарен етикет. Трябва да осъзнае, че културата  е стил на живот, а не показ. Че за културни събития се плаща в цивилизования свят, тъй като творчески продукти не всеки може да създава. Редно е да се зачита и уважава и чуждият труд. Редно е. Но при нас не е така.
И явно скоро няма да бъде, ако общинското ръководство и училищните ръководства продължават да харчат пари на вятъра, за да правят безплатни програми за публика, която нехае.  
Дали и доколко сме събудени, се видя за пореден път на 30 октомври. Мнозина ходят някъде не от потребност, а формално. За да ги видят или те видят чедото си. Но само своето. Чуждите не.
Прости им, Боже! Те до такава степен са оскотели, че не знаят какво правят! Пардон – що чинят.